бил обезпрашил

Речник на българския език

1. бил обезпрашил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил обезпрашил е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).