обезпрашили

Речник на българския език

1. обезпрашили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

обезпрашили е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезпрашили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

обезпрашили е производна форма на обезпраша (мин. деят. св. прич. мн. ч.).