обезпрашило си

Речник на българския език

1. обезпрашило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашило си е производна форма на обезпраша (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпрашило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашило си е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).