обезпрашел е

Речник на българския език

1. обезпрашел е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашел е е производна форма на обезпраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).