обезпрашило е

Речник на българския език

1. обезпрашило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашило е е производна форма на обезпраша (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обезпрашило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обезпрашило е е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).