обезпрашила

Речник на българския език

1. обезпрашила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обезпрашила е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обезпрашила — мин. деят. св. прич. ж. р.

обезпрашила е производна форма на обезпраша (мин. деят. св. прич. ж. р.).