обезпрашел

Речник на българския език

1. обезпрашел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обезпрашел е производна форма на обезпраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпрашел — мин. деят. несв. прич. м. р.

обезпрашел е производна форма на обезпраша (мин. деят. несв. прич. м. р.).