обезпраши

Речник на българския език

1. обезпраши — сег. вр., 3 л., ед. ч.

обезпраши е производна форма на обезпраша (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. обезпраши — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

обезпраши е производна форма на обезпраша (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. обезпраши — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

обезпраши е производна форма на обезпраша (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. обезпраши — повелително наклонение, ед. ч.

обезпраши е производна форма на обезпраша (повелително наклонение, ед. ч.).