обезпрашели

Речник на българския език

1. обезпрашели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обезпрашели е производна форма на обезпраша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обезпрашели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обезпрашели е производна форма на обезпраша (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).