обезпрашеше

Речник на българския език

1. обезпрашеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

обезпрашеше е производна форма на обезпраша (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. обезпрашеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

обезпрашеше е производна форма на обезпраша (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).