обезпрашил съм

Речник на българския език

1. обезпрашил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезпрашил съм е производна форма на обезпраша (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. обезпрашил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

обезпрашил съм е производна форма на обезпраша (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).