извия

Речник на българския език

извѝя преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

извѝеш, мин. св. извѝх, мин. прич. извѝл, св.вж. извивам.

Грешни изписвания (3)

  • езвиъ
  • езвия
  • извиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-вия из-ви-ем
2 лице из-ви-еш из-ви-е-те
3 лице из-вие из-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-вих из-вих-ме
2 лице из-ви из-вих-те
3 лице из-ви из-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ви-ех из-ви-ех-ме
2 лице из-ви-е-ше из-ви-ех-те
3 лице из-ви-е-ше из-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извил съм извила съм извило съм извили сме
2 лице извил си извила си извило си извили сте
3 лице извил е извила е извило е извили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях извил бях извила бях извило бяхме извили
2 лице беше извил беше извила беше извило бяхте извили
3 лице беше извил беше извила беше извило бяха извили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще извия ще извием
2 лице ще извиеш ще извиете
3 лице ще извие ще извият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм извил ще съм извила ще съм извило ще сме извили
2 лице ще си извил ще си извила ще си извило ще сте извили
3 лице ще е извил ще е извила ще е извило ще са извили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да извия щяхме да извием
2 лице щеше да извиеш щяхте да извиете
3 лице щеше да извие щяха да извият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм извил щях да съм извила щях да съм извило щяхме да сме извили
2 лице щеше да си извил щеше да си извила щеше да си извило щяхте да сте извили
3 лице щеше да е извил щеше да е извила щеше да е извило щяха да са извили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извиел съм извиела съм извиело съм извиели сме
2 лице извиел си извиела си извиело си извиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице извил съм извила съм извило съм извили сме
2 лице извил си извила си извило си извили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм извил била съм извила било съм извило били сме извили
2 лице бил си извил била си извила било си извило били сте извили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да извия щяла съм да извия щяло съм да извия щели сме да извием
2 лице щял си да извиеш щяла си да извиеш щяло си да извиеш щели сте да извиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм извил щяла съм да съм извила щяло съм да съм извило щели сме да сме извили
2 лице щял си да си извил щяла си да си извила щяло си да си извило щели сте да сте извили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих извил бих извила бих извило бихме извили
2 лице би извил би извила би извило бихте извили
3 лице би извил би извила би извило биха извили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-вий из-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-вит
непълен член из-ви-тия
пълен член из-ви-ти-ят
женски род из-ви-та
членувано из-ви-та-та
среден род из-ви-то
членувано из-ви-то-то
множествено число из-ви-ти
членувано из-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-вил
непълен член из-ви-лия
пълен член из-ви-ли-ят
женски род из-ви-ла
членувано из-ви-ла-та
среден род из-ви-ло
членувано из-ви-ло-то
множествено число из-ви-ли
членувано из-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ви-ел
женски род из-ви-е-ла
среден род из-ви-е-ло
множествено число из-ви-е-ли