бил си извил

Речник на българския език

1. бил си извил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

бил си извил е производна форма на извия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).