извило е

Речник на българския език

1. извило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извило е е производна форма на извия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извило е е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).