извил е

Речник на българския език

1. извил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извил е е производна форма на извия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извил е е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).