извили

Речник на българския език

1. извили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

извили е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

извили е производна форма на извия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).