извиел

Речник на българския език

1. извиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извиел е производна форма на извия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

извиел е производна форма на извия (мин. деят. несв. прич. м. р.).