би извил

Речник на българския език

1. би извил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би извил е производна форма на извия (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би извил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би извил е производна форма на извия (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).