извил

Речник на българския език

1. извил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

извил е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. извил — мин. деят. св. прич. м. р.

извил е производна форма на извия (мин. деят. св. прич. м. р.).