извило

Речник на българския език

1. извило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извило е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извило — мин. деят. св. прич. ср. р.

извило е производна форма на извия (мин. деят. св. прич. ср. р.).