щял е да е извил

Речник на българския език

1. щял е да е извил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е извил е производна форма на извия (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).