извиели

Речник на българския език

1. извиели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

извиели е производна форма на извия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. извиели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

извиели е производна форма на извия (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).