бил е извил

Речник на българския език

1. бил е извил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е извил е производна форма на извия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).