извила е

Речник на българския език

1. извила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извила е е производна форма на извия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извила е е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).