бил съм извил

Речник на българския език

1. бил съм извил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм извил е производна форма на извия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).