извиело

Речник на българския език

1. извиело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

извиело е производна форма на извия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. извиело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

извиело е производна форма на извия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).