беше извил

Речник на българския език

1. беше извил — мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

беше извил е производна форма на извия (мин. пред. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. беше извил — мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

беше извил е производна форма на извия (мин. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).