извила

Речник на българския език

1. извила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

извила е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. извила — мин. деят. св. прич. ж. р.

извила е производна форма на извия (мин. деят. св. прич. ж. р.).