извил съм

Речник на българския език

1. извил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извил съм е производна форма на извия (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. извил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

извил съм е производна форма на извия (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).