самопричинявам

Речник на българския език

самопричинявам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • самопричинъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-моп-ри-чи-ня-вам са-моп-ри-чи-ня-ва-ме
2 лице са-моп-ри-чи-ня-ваш са-моп-ри-чи-ня-ва-те
3 лице са-моп-ри-чи-ня-ва са-моп-ри-чи-ня-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-моп-ри-чи-ня-вах са-моп-ри-чи-ня-вах-ме
2 лице са-моп-ри-чи-ня-ва са-моп-ри-чи-ня-вах-те
3 лице са-моп-ри-чи-ня-ва са-моп-ри-чи-ня-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-моп-ри-чи-ня-вах са-моп-ри-чи-ня-вах-ме
2 лице са-моп-ри-чи-ня-ва-ше са-моп-ри-чи-ня-вах-те
3 лице са-моп-ри-чи-ня-ва-ше са-моп-ри-чи-ня-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самопричинявал съм самопричинявала съм самопричинявало съм самопричинявали сме
2 лице самопричинявал си самопричинявала си самопричинявало си самопричинявали сте
3 лице самопричинявал е самопричинявала е самопричинявало е самопричинявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самопричинявал бях самопричинявала бях самопричинявало бяхме самопричинявали
2 лице беше самопричинявал беше самопричинявала беше самопричинявало бяхте самопричинявали
3 лице беше самопричинявал беше самопричинявала беше самопричинявало бяха самопричинявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самопричинявам ще самопричиняваме
2 лице ще самопричиняваш ще самопричинявате
3 лице ще самопричинява ще самопричиняват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самопричинявал ще съм самопричинявала ще съм самопричинявало ще сме самопричинявали
2 лице ще си самопричинявал ще си самопричинявала ще си самопричинявало ще сте самопричинявали
3 лице ще е самопричинявал ще е самопричинявала ще е самопричинявало ще са самопричинявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самопричинявам щяхме да самопричиняваме
2 лице щеше да самопричиняваш щяхте да самопричинявате
3 лице щеше да самопричинява щяха да самопричиняват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самопричинявал щях да съм самопричинявала щях да съм самопричинявало щяхме да сме самопричинявали
2 лице щеше да си самопричинявал щеше да си самопричинявала щеше да си самопричинявало щяхте да сте самопричинявали
3 лице щеше да е самопричинявал щеше да е самопричинявала щеше да е самопричинявало щяха да са самопричинявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самопричинявал съм самопричинявала съм самопричинявало съм самопричинявали сме
2 лице самопричинявал си самопричинявала си самопричинявало си самопричинявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самопричинявал съм самопричинявала съм самопричинявало съм самопричинявали сме
2 лице самопричинявал си самопричинявала си самопричинявало си самопричинявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самопричинявал била съм самопричинявала било съм самопричинявало били сме самопричинявали
2 лице бил си самопричинявал била си самопричинявала било си самопричинявало били сте самопричинявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самопричинявам щяла съм да самопричинявам щяло съм да самопричинявам щели сме да самопричиняваме
2 лице щял си да самопричиняваш щяла си да самопричиняваш щяло си да самопричиняваш щели сте да самопричинявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самопричинявал щяла съм да съм самопричинявала щяло съм да съм самопричинявало щели сме да сме самопричинявали
2 лице щял си да си самопричинявал щяла си да си самопричинявала щяло си да си самопричинявало щели сте да сте самопричинявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самопричинявал бих самопричинявала бих самопричинявало бихме самопричинявали
2 лице би самопричинявал би самопричинявала би самопричинявало бихте самопричинявали
3 лице би самопричинявал би самопричинявала би самопричинявало биха самопричинявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-моп-ри-чи-ня-вай са-моп-ри-чи-ня-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-моп-ри-чи-ня-ван
непълен член са-моп-ри-чи-ня-ва-ния
пълен член са-моп-ри-чи-ня-ва-ни-ят
женски род са-моп-ри-чи-ня-ва-на
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-на-та
среден род са-моп-ри-чи-ня-ва-но
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-но-то
множествено число са-моп-ри-чи-ня-ва-ни
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-моп-ри-чи-ня-вал
непълен член са-моп-ри-чи-ня-ва-лия
пълен член са-моп-ри-чи-ня-ва-ли-ят
женски род са-моп-ри-чи-ня-ва-ла
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-ла-та
среден род са-моп-ри-чи-ня-ва-ло
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-ло-то
множествено число са-моп-ри-чи-ня-ва-ли
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-моп-ри-чи-ня-вал
женски род са-моп-ри-чи-ня-ва-ла
среден род са-моп-ри-чи-ня-ва-ло
множествено число са-моп-ри-чи-ня-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род са-моп-ри-чи-ня-ващ
непълен член са-моп-ри-чи-ня-ва-щия
пълен член са-моп-ри-чи-ня-ва-щи-ят
женски род са-моп-ри-чи-ня-ва-ща
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-ща-та
среден род са-моп-ри-чи-ня-ва-що
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-що-то
множествено число са-моп-ри-чи-ня-ва-щи
членувано са-моп-ри-чи-ня-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

са-моп-ри-чи-ня-вай-ки