самопричинявала е

Речник на българския език

1. самопричинявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопричинявала е е производна форма на самопричинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопричинявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопричинявала е е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самопричинявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопричинявала е е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).