самопричинявал

Речник на българския език

1. самопричинявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопричинявал е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопричинявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопричинявал е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самопричинявал — мин. деят. св. прич. м. р.

самопричинявал е производна форма на самопричинявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самопричинявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самопричинявал е производна форма на самопричинявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).