щял съм да самопричинявам

Речник на българския език

1. щял съм да самопричинявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да самопричинявам е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).