самопричинявала съм

Речник на българския език

1. самопричинявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самопричинявала съм е производна форма на самопричинявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопричинявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самопричинявала съм е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. самопричинявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

самопричинявала съм е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).