би самопричинявало

Речник на българския език

1. би самопричинявало — условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.

би самопричинявало е производна форма на самопричинявам (условно наклонение, 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. би самопричинявало — условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.

би самопричинявало е производна форма на самопричинявам (условно наклонение, 3 л., ед. ч., ср. р.).