било съм самопричинявало

Речник на българския език

1. било съм самопричинявало — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм самопричинявало е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).