самопричинявало съм

Речник на българския език

1. самопричинявало съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало съм е производна форма на самопричинявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопричинявало съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало съм е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопричинявало съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самопричинявало съм е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).