бил самопричинявал

Речник на българския език

1. бил самопричинявал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил самопричинявал е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).