щял съм да съм самопричинявал

Речник на българския език

1. щял съм да съм самопричинявал — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм самопричинявал е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).