самопричинявала

Речник на българския език

1. самопричинявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопричинявала е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самопричинявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самопричинявала е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. самопричинявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

самопричинявала е производна форма на самопричинявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. самопричинявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самопричинявала е производна форма на самопричинявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).