щяла съм да самопричинявам

Речник на българския език

1. щяла съм да самопричинявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да самопричинявам е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).