самопричинявал е

Речник на българския език

1. самопричинявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопричинявал е е производна форма на самопричинявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопричинявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопричинявал е е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самопричинявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопричинявал е е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).