самопричинява

Речник на българския език

1. самопричинява — сег. вр., 3 л., ед. ч.

самопричинява е производна форма на самопричинявам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. самопричинява — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

самопричинява е производна форма на самопричинявам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. самопричинява — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

самопричинява е производна форма на самопричинявам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).