бях самопричинявало

Речник на българския език

1. бях самопричинявало — мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

бях самопричинявало е производна форма на самопричинявам (мин. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).