щяло съм да самопричинявам

Речник на българския език

1. щяло съм да самопричинявам — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да самопричинявам е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).