щяло съм да съм самопричинявало

Речник на българския език

1. щяло съм да съм самопричинявало — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм самопричинявало е производна форма на самопричинявам (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).