самоизоблича

Речник на българския език

самоизоблича преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице са-мо-и-зоб-ли-ча са-мо-и-зоб-ли-чим
2 лице са-мо-и-зоб-ли-чиш са-мо-и-зоб-ли-чи-те
3 лице са-мо-и-зоб-ли-чи са-мо-и-зоб-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-и-зоб-ли-чих са-мо-и-зоб-ли-чих-ме
2 лице са-мо-и-зоб-ли-чи са-мо-и-зоб-ли-чих-те
3 лице са-мо-и-зоб-ли-чи са-мо-и-зоб-ли-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице са-мо-и-зоб-ли-чах са-мо-и-зоб-ли-чах-ме
2 лице са-мо-и-зоб-ли-че-ше са-мо-и-зоб-ли-чах-те
3 лице са-мо-и-зоб-ли-че-ше са-мо-и-зоб-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизобличил съм самоизобличила съм самоизобличило съм самоизобличили сме
2 лице самоизобличил си самоизобличила си самоизобличило си самоизобличили сте
3 лице самоизобличил е самоизобличила е самоизобличило е самоизобличили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоизобличил бях самоизобличила бях самоизобличило бяхме самоизобличили
2 лице беше самоизобличил беше самоизобличила беше самоизобличило бяхте самоизобличили
3 лице беше самоизобличил беше самоизобличила беше самоизобличило бяха самоизобличили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще самоизоблича ще самоизобличим
2 лице ще самоизобличиш ще самоизобличите
3 лице ще самоизобличи ще самоизобличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоизобличил ще съм самоизобличила ще съм самоизобличило ще сме самоизобличили
2 лице ще си самоизобличил ще си самоизобличила ще си самоизобличило ще сте самоизобличили
3 лице ще е самоизобличил ще е самоизобличила ще е самоизобличило ще са самоизобличили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да самоизоблича щяхме да самоизобличим
2 лице щеше да самоизобличиш щяхте да самоизобличите
3 лице щеше да самоизобличи щяха да самоизобличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоизобличил щях да съм самоизобличила щях да съм самоизобличило щяхме да сме самоизобличили
2 лице щеше да си самоизобличил щеше да си самоизобличила щеше да си самоизобличило щяхте да сте самоизобличили
3 лице щеше да е самоизобличил щеше да е самоизобличила щеше да е самоизобличило щяха да са самоизобличили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизобличал съм самоизобличала съм самоизобличало съм самоизобличали сме
2 лице самоизобличал си самоизобличала си самоизобличало си самоизобличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоизобличил съм самоизобличила съм самоизобличило съм самоизобличили сме
2 лице самоизобличил си самоизобличила си самоизобличило си самоизобличили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоизобличил била съм самоизобличила било съм самоизобличило били сме самоизобличили
2 лице бил си самоизобличил била си самоизобличила било си самоизобличило били сте самоизобличили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоизоблича щяла съм да самоизоблича щяло съм да самоизоблича щели сме да самоизобличим
2 лице щял си да самоизобличиш щяла си да самоизобличиш щяло си да самоизобличиш щели сте да самоизобличите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоизобличил щяла съм да съм самоизобличила щяло съм да съм самоизобличило щели сме да сме самоизобличили
2 лице щял си да си самоизобличил щяла си да си самоизобличила щяло си да си самоизобличило щели сте да сте самоизобличили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоизобличил бих самоизобличила бих самоизобличило бихме самоизобличили
2 лице би самоизобличил би самоизобличила би самоизобличило бихте самоизобличили
3 лице би самоизобличил би самоизобличила би самоизобличило биха самоизобличили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
са-мо-и-зоб-ли-чи са-мо-и-зоб-ли-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род са-мо-и-зоб-ли-чен
непълен член са-мо-и-зоб-ли-че-ния
пълен член са-мо-и-зоб-ли-че-ни-ят
женски род са-мо-и-зоб-ли-че-на
членувано са-мо-и-зоб-ли-че-на-та
среден род са-мо-и-зоб-ли-че-но
членувано са-мо-и-зоб-ли-че-но-то
множествено число са-мо-и-зоб-ли-че-ни
членувано са-мо-и-зоб-ли-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-и-зоб-ли-чил
непълен член са-мо-и-зоб-ли-чи-лия
пълен член са-мо-и-зоб-ли-чи-ли-ят
женски род са-мо-и-зоб-ли-чи-ла
членувано са-мо-и-зоб-ли-чи-ла-та
среден род са-мо-и-зоб-ли-чи-ло
членувано са-мо-и-зоб-ли-чи-ло-то
множествено число са-мо-и-зоб-ли-чи-ли
членувано са-мо-и-зоб-ли-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род са-мо-и-зоб-ли-чал
женски род са-мо-и-зоб-ли-ча-ла
среден род са-мо-и-зоб-ли-ча-ло
множествено число са-мо-и-зоб-ли-ча-ли