самоизобличала

Речник на българския език

1. самоизобличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

самоизобличала е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. самоизобличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

самоизобличала е производна форма на самоизоблича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).