самоизобличило съм

Речник на българския език

1. самоизобличило съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличило съм е производна форма на самоизоблича (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. самоизобличило съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

самоизобличило съм е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).