самоизобличил е

Речник на българския език

1. самоизобличил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличил е е производна форма на самоизоблича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самоизобличил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самоизобличил е е производна форма на самоизоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).